След като написах първата си тема в този сайт,лесно ли е раждането,и още много други,днес реших да напиша и тази.

Времето от тогава мина,като прелистени страници,понякога съм толкова щаслива и силна,но по често съм обърка,обезкуражена и нещастна,особено когато искам да свърша нещо и не мога,защото детенцето иска да играе на вън или е болно и иска да го гушкам,или просто си се шлевим да се гушкаме.Най-трудни с амоменти като този,в който колата ни беше развалена,малката трябваше да е на ясла,баща и на работа,а 9ч,трябваше да съм на интервю за работа и то къде в бездействащата агенция по заетостта,ЗАВЕДОХМЕ МАЛКТА НА ЯСЛА С работния бус на баща и,като преди това се повозихме да поразнесем малко хляб по близките села,оставихме малката в яслата мен ме изипа в краен квартал около 8.1ч и трябваше да стигна до центъра,автобусите бяха с сменени маршрути,качих се в някакъв градки транспорт в пловдив,в това време ми звънят от яслата че малката с 37.2 температура и трябва веднага да я взема.Оп и възниква проблем яслата е далечеаз съм без кола,няма на кого да с еобадя да я вземе,звъня ня баща и той ми каза,не знма закъснявам оправяй се!!!!!!!!!- и както винаги сама трябва да мисля и да се трввожа за всичко,.......................................

Най- много ми тежи че е понякога съм като затворник,все едно всичко се върти само с детето,понякога съм си мислила ,че ми е тежко тежест постоянно да се грижиш за някого,това ли тежестта да си майка,може би при мен е така,защото не вижда и няма подкрепа и помощ от никои около мен,нашите са разделени майка ми не ми помага идва вденъж в месеца за половин час и това е то,понякога чуствам изпитвам нужда да обърна малко внимание на себе си,да си повдигна самочувствието,да спортувам,да се оправя косата,да се гримирам,а обратно на всичко това само чистя готвя,пера,прахосмукачки, а на среща никои не уважава труда ми(нито моя ,нотобрат му които живее и пречи с нас)да изхвърлят поне коша,или да изтрият банята,не никои нищо не прави,идва ми често пъти в повечко,изпадам в нервни кризи,крещя намалката,Атя няма никаква вина,че аз съм в дупка и не мога да се справя с нещата:( винаги съм била силна,справяла съм се сама с всичко,преди да среща баща и в началото беше приказка,разходки,веселба,бързи скорости,състезания,а сега съм като затворник,все ми се натяква както и да купя каквото и да направя за малката,обичам да и купувам различни интерсни играчки,книжки все неща които аз съм нямала,искам да бъда добра не най-добрата майка на света,да и дам всичко онова от което съм била лишена всичко внимание,спокойствие в дома,любов,нежност,да бъда човека пример,да я напътствам,да и помагам с уроците,да я питам как е минал деня и,да си я гушкам и да знае ,че виинаги ще съм до нея винаги и ще и помагам!!!!!!!моята приказка се оказа май кошмар,човека в които се влюбих,изчезва бавно,оправдава се с болестта си диабет,но той явно си е такъв,често доста егоистично изяжда всичко в хладилника,без да мисли рори и за малката,не иска да хосим никъде,все нямаме пари,е че не моженм да излезем по главната няма похарчим милиони,може би най-много ми липсват приятелите ми които все още скитат на сам на там а аз съм задомена,нямаме такива семейни приятели с които постоянно да се събираме,сякаш всичко се преобръща,нямаме развлечения,освен нета,имам нужда от лични социални контакти,от малко внимание,от шопинг,е не задължително да е в най-скъпите махгазини,почти на всякъде има разпродажбички,но все някои няма да иска да излезем да не харчим безценните пари,понякога ми два в повече,идва ми ..........но знам че трябва да продължа заради нея-ЕлиТО,малкото ми бандитче,