Всеки човек има разни страхове в живота си,някой от високо,друг от вода,от високи скорости и други.Аз винаги съм била мъжко момиче,вярвала съм в себе си в Бог,не съм се страхувала от почти нищо,но когато разбрах че съм бременна и се замислих за всичко което ми предстои,сякаш бях друг човек,обзе ме старх от неизвестното.Тогава споделих и с мъжа ми,че за първи път в живота ме беше страх от нещо,а именно от раждането!Всички ми казваха,че не е страшно,че не боли,но аз някак не им вярвах и когато моментът започна да наближава вече бях претръпнала и най-важното е,че не загубих самообладание,просто оставих нещата да се случат.Всичко мина нормално,бързо и без болки,за които си представях някакви страхотий.Сега вече една година по-късно,дори бях забравила,за този мой временнен страх,остана ми само спомена,за него и едно малко прекрасно човече,което всеки ден ме радва и изненадва с нещо ново.с нова усмивка по ярка и щаслива от предходната.