Как възприемат жените,празика си,всички ли празуват и защо?

Толкова много години получавах честитки за 8-ми март,от приятели,от родите,от колеги,но никога не съм се чувствала празично на този ден,защото винаги съм смятала,че този ДЕН е посветен на майката-а аз все още не бях станала майка.Не бързах и не съжалявам за това,защото всяко нещо си идва с времето,както мъжа в живота,така най-скъпото ни- децата!

Тази година за първи път се почувствах празично именно защоти вече съм майка,изпитала съм тръпката от зачеването,тежестта от износването,адреналина от раждането и много трепети през 10-те месеца отглеждане на моето малко съкровъще Елеонора.

Несъмнено ще се сблъсквам с много трудности по пътя на отглеждането,но това е неизбежно.Ндявам се,че ще успея да се справя с всички препядствия по-този труден път и ще съм винаги до малкото човече,което ме накара да се почувствам жена-майка!!!!!!!!!!