Стъпка по стъпка животът ни минава почти неусетно но след гимназията и бурните нощи по дискотеките,след студентските празници,луси купони и изпити,идва и другия момент в живота ни кариерата или семйствота.Независимо дали ще по-рано или по-късно всеки пъник се качва на своя си влак всеки намира сродната си душа,човека на жовота или просто любовта.След като сме сигурни ,че това е правелния човек за нас сме готови за по сериозна стъпки в живота ни,да се съберем д аживеем заедно с или без брак.Ческо скоро след това идва момета когато всече и двамата сме готови за най-сериозната крачка,която в много случаи е планувана и дори дълго чакана,а именно бебчето.След теста з абремемнност идва ред на прегледа при специалист и така бавно започват да се премятат дните като бобчета на броеница.И двамата чакат с нетърпение и трепет родителството,подготвят с е психически и материално.

В началните месеци бременноста протича леко и неусетно,като изключим гадено и повръщане сутрин,аз бях така до 6-тия месец,но при всяка жена е различно,има жени,които трудно преминават първите месеци.С нетърпение се младите родители дочакват 5-тия месец за д авидят така модерните 3-4д апарати за разпознаване на пола на малкото човече.Второто тримесечие е малко по тежичко,все пак бебека вече е оформен и започва да ръсте лека по лека,усещат се активно движенията,побутването д ръчички и крачета.Най-мило става на майката,когато в женска консултация види на ехографа,как малкото си смучи пръстчето.Всичко което се случва в отробата на жената я кара да се чувства щаслива,така радвайки се на живота преминава към така чаканото трето тримесечие на бременността.

Това е и мометът в който спокойно може да започнете приготвянето на детската стая или кът,аз още от 7м. си купих кошара и постепенно другите неща.Колкото повече се приближавах към така неизбежния 9-ти месец мислех все по често за самото,раждане.Обичах да говоря на моята принцесаи все и напмнях,че искам по-рано да излезе и да не чака края на термина.Така и стана търкулиха 7и 8м почни неусетно като и другите.Аз имах лека бременнот и дари да си презная не съм се тъпкала с витамини,та дори и магнезия,който ми бяха изписали пиех само при нужда,наблегнах на плодове и си хапвах и всичко друго,коео ми се ядеше не пазех никакъв режим.

Вляох в деветия месец вече бях доста тромавичка,ставах тридно,ходех на поивки,сдах лекичко и се надявах да род поскоро.А таткото колкото и да са смели мъжете,все отлагаше посещението в болницата за да проверим какво ще ми е нужно,сякаш го беше страх.Това се налага когато раждате в държавните болници,в часните всичко си има там на място.Както и е на края пак мъжете ще хвърчат за нещо забравено :)

Най-важните неша за болницата;

1.документите-лична карта,направлението,може и изследванията

2.всичко необходимо за тоалет-сапун,чехли,джапанки,тоал.хартия-все едно отиваш на бунгало,чаршафи,прибори за хранене

3.пелнки за бебче,памперсчета,дрешки в зависимост от сезона,одеалце,хавлиика

4.храна за мама,нещо за четене,зарядното за тел.

И все пак ако нещо забравите нее фатално от там ще ви осигурят. И преминавайки през всичките осем месеца всеповече се доближавах до последния,до финала.

Бях трети ден в деветия,бебо знаеше колко ми е тежко и трудно предвижването,иначе същия ден бях на бира с приятелк,после отидохме в къщи напрсавихме вечеря и така до момента в който настъпи момънта за най-хубавия момент за всяка жена-да стане майчица.Не бях притеснена,вече бях прочела статии в нета и знаех,че когато ти се спукат водите трябва да отидеш в болницата,събрах на бързо какво се сетих,че ще ми трябва и тръгнахме.

Бременността е една отнай-големите сериозни и решаващи крачки в живота на всяка жена от тук на сетне живитът ни никак няма да бъде същия,а щом в крайна сметка сме дошли ди тук това означава,че много успешно сме се справили с съпалото на бременността.

И за да бъде следващата съпка-раждането по-лесно и леко, трява бъдещата мама да не се тревожи за родилния процес,да е спокойна и смела,и да знае,че е най-силна защото е обичана!

Повече в съпка по съпка 2. :)