Колко време ще продължи и дали въобще ще бъда в тази,доста известна депресия?-въпросът,който несъмнено си давах и аз.Рзждането ми започна в 18.00ч. на 30.05.2010 беше неделя,раждането ми мина бързо и лесно и в 18.45 бяхме вече две,и за мое щастие здави и силни момичета.Отнесоха малката за манипулациите които се парвят аз останах на сиситема в родилна зала.След 1час ме свалиха в стаята,не знаех кога ще мидонесат пак детето,аз вече я бях гушнала веднага след като я бяха повили,но ми се искаше пак да си я видя.Но имах силна нужда и да си почина понеже не бях спала 24часа,а и след раждането е добре майката да си почива известно време.Така и направих бях много гладна нахраних се и заспах,но не за дълго около 1ч. през ноща се събудих и и згарях от желание да видя малкото си човеченце.През останалата нощ не можаш да спя,на сутринта ми я донесоха още в 7ч. беше толкова малка и повита в пелени беше ме страх да я докосна,но не беше за дълго.Минаха визитациите изкъпа ми ,облякохме и дрешки и предтоеше едно от най-хубавите неща да започнем кърменето.Моето малко момиченце беше едва 2.5кг и имаше нужда да се храни по-често,затова започнах да я храня когато си поиска тя.Усещах нуждата и от мен постоянно,да си гушна,да я накърмя,да сменим памперсчето и така едно по едно нещата си идваха на място.В болницата сестрите помагат за всичко-къпане,преобличане,но аз много скоро поех инициативата и започнах сама,да сменям пелените,да я мия и депресията-май нямаше голям шанс да се вмести мажду нас.След изписването много се радвахме,че сме си в къщи,а таткото си беше взел отпуск за да ми помага.Когато вече виждахме се с е справяме отлично си мислех,как да се депресираш и или д ане искаш да гледаш и взимаш маничето,то е толкоа крехко и нежно,и все си търси мамчето НАЙ-ХУБАВОТО НЕЩО НА СВЕТА Е да усетиш рожбата в обятията си.Оставете депресията просто да ви подмине,тя няма работа там където има толкова много радост и щастие.Децата имат нужда от цялото ни внимание и любов,нима ще позволим на нещо да застане между нас и тях-аз не-а вие?