Нямам престава какво бих правела без моите добри приятели!Имало е моменти в които човек има нужда бъде сам,но колко са по-малко тези дни или часаве е толкова по-добре за нас.Съдейки по себе си стигам до извода,че всеки човек дори и рядко изпада в депресия,а много от нас се затварят в себе си.Това е огромна грешка,колкото повече натоварваме съзнанието или подсъзнанието си със страданията,мислите за някоя неволя,толкова по зле се чувстваме и незгодите сякаш се увеличават,затова е по-добре да загървим всички лоши мисли,чувства и тревоги и да се обадим на приятел,с когото ще ни е много приятно,та дори и полезно да поговорим.Имам приятели които винаги са усмихнати,с невероятно много положителни заряди в себе си,които неминуемо се предават и на околните и тук ще си позволя да вметна един цитат-"Усмивката не струва нищо ,но дава много тя прави богат този,който я получава,без да прави беден този,който я дава,и трае само миг,но споменът за нея понякога е вечен.'-Да това е истината,излизаш от стреса,забравящ проблемите не забравяш да се усмихваш на приятелите си,и да им позволиш да те накарат да забравиш проблемите или по точно д аго преодолееш''прескачайки ги''.Аз лично предпочитам да изляза с мойте си хора,защото знам ,чес тях винаги ми е забавно,действат ми разпускащо,успокояващо и така преминават дните и лошите спомени си остават само като спомени,а съзнанието ми е чисто и отворено към света,към жажда за нови знания,веселия,себеотдаване или отдаване на семейството и хората,които обичам.Обичам ви приятели-аз съм това което съм благодарение на вас!