Истината за този процес вълнува всяка жена,която иска да забременее или вече чака бебе.Всяка от нас,чака с нетърпение да види своето малко човече,но и вътрешно се притеснява,та дори и страхува от непознатото,неизвестното което е неизбежно!Мислим от ранните месеци,как ще протече цялата бременност,как ще се стигне до щасливия момент,какво ще стане,дали ще можеш да се справиш,дали няма да боли и какви ли още не въпроси.

Вярно е,когато дойде момента,вече не мислиш за нищо,искаш просто да видиш бебчо,да чуеш плача му,да го прегърнеш и целунеш.Но най-сублимния момент найстина когато даваш живот на детето или децата не изпитваш никаква болка,взимаш дълбоко въздух и слушаш съветите на акушерката,тя напътства процеса,а от теб се очаква само да изпънява,за да може по-бързо и лесно да излезе маничето.Когато всичко прикючи,можее да си малко уморена(изтощена),но това е нормално,в болницата ще те обгрижат и когато си отпоичнеш ще си вземеш малкото слънчице при теб.Раждането ще остане като един миг,които леко се забравя или по-скоро се губи в мъглата на съзнанието ти, с течение на времето,най-скъпите моменти те първа ще ви предстоят задно с най-важното чевече в живота ни.